Слънцето се спуска по едно легло,
а вън се чува шум от счупено стъкло.
Отшорих бавно сънени очи...
и видях по лицето ти утринни лъчи...


Отново бях в твоето легло...
и незнам на кой беше онова стъкло.
Събудих се в твоята стая...
и пак с пръст по гърба ти си играя...:)



Отваяш сладко сънени очи....
и зашарват лудите утринни лъчи.
Скриваш с ръка присвитите очи
и се сгушваш на моите гърди.


Прегръщаш ме с такава сила
сякаш не си ме гушкал от година.
Усмихваш се и галиш моето лице
и усещам как лудо бие моето сърце!



Отмяташ кичур от моите коси....
Ох,не спират да шарят топлите лъчи!
Помисли си ,мили, и ми кажи...
не сме ли в рая,щом сме двама -аз и ти?!